PUSHKIN & PLYSHKIN
Лъжичка за нищо




Лъжичката за нищо е направена в безутешна солунска утрин на 1936 година.

Майсторът на сребро Йосифидиус Йо. лежал до мургавото тяло на пътуваща циркова актриса и разсъждавал върху вкуса на празнотата Знаел, че след любовта всеки миг е връхлитаща грешка. Трябвало да реши дали той да стане от леглото и напусне стаята със спящото тяло като приглади внимателно черната си, свободно падаща по раменете му суета, или да притвори очи и мълчаливо да чуе как тялото се разбужда, облича разхвърляните по пода дрехи и тихо притваря вратата, за да не наруши красотата на отминалата нощ със случайна реплика, фраза или дори хвърлен през рамото поглед.

Дали ще те напуснат или ти ще напуснеш любимия е обидна за интелекта дилема, разсъждавал Йосифидиус, доста по-любопитно е в какви земи се озоваваш след края на любовта. Казано простичко като за майстори на сребро: пусто или празно е мястото след любовта? Или е чистото нищо? Огромно, безкрайно, летящо сред нищото на вселената нищо, през което преминаваш, тананикайки пиратската песничка на възможните влюбвания?

Историята внезапно млъква на това място. Редица важни въпроси остават загадка.

Кой е напуснал първи стаята? Казал ли е нещо? Завинаги ли са се напуснали двамата герои или щастливо са възраждали философския въпрос за нищото сред чаршафите на световните хотелски стаи?


bushmills
Loading..