PUSHKIN & PLYSHKIN
Ключ за настройване на тъгата




Френсис Дрейк опожарява и разграбва Валпарайсо през 1578 година. Последната обесена на входа на пристанището е Анабел Рохас, слабоумна перачка. Малко преди да увисне на въжето, тя прави поличба, че безмилостни епидемии ще връхлетят крайбрежието през следващите векове; спасението е в откриването на три ключа, чиято употреба по правилен начин лекува смъртоносните болести.

Събралата се тълпа наблюдавала люшкащото се тяло на нещастницата с особеното мълчание, присъщо на поколения, възпитавани в сляпо доверие към Божия промисъл. Всички заживяват с мисъл за бедствия, зреещи отвъд хоризонта.

Първата епидемия връхлита Валпарайсо малко след като корабите на Дрейк напускат хоризонта. Погрешно е възприета като бубонна чума, пренесена от моряците. Засегнатите получават внезапни пристъпи на поетическо вдъхновение, говорят в рими. Не след дълго из улиците се чува единствено мерена реч; търговията секва, настъпва масов глад. Разнасят се слухове за канибалски оргии сред напевния ритъм на александрийски стихове.

В отчаянието си от поезията хората си спомнят брътвежите на обесената перачка. Управата облага гражданите, събира необходимото злато и праща делегация да търси един от лечебните ключове.

Историята на първият
    ключ за внезапно сбогуване
        води до малко норвежко село. Местен ковач се изгубил в снежна буря на път към имение, където го чакала любимата Лизбет. Вятър въртял снежинки в падащия мрак, поглъщал посоките, смилал надеждите за спасение. Ковачът седнал под висок бор и се замислил. Около него мъглата се затваряла като бяла крепост, готова да го смаже в жесток пръстен. Очите няма да ми помогнат, видимото е без посока, решил ковача и решително затворил клепачи. Протегнал ръце и продължил.

Напредвал в уютна тъмнина. Опипвал облото тяло на мъглата, раздиплял гънките й, прониквал в скритите й тайни; казано накратко - вървял в двойна слепота. Внезапно ръцете му напипали мъничка ключалка в мъглата.

Странно било, че врата нямало, а само тесен отвор, който се люлеел и трептял сред влажния въздух. Как се отваряла тази ключалка и дали водела някъде, както и имало ли още мъгла отвъд нея нямало как да се разбере. В небето светел само безотказният шперц на луната, но но ковачът бил решил да не отваря очи.


bushmills
Loading..