PUSHKIN & PLYSHKIN
Наско Х. и ябълковото дърво, което пее




Наско Х. се влюби и скочи в тъмнозелената корона на ябълковото дърво.Докато падаше, той премина с безрасъдна лекота през тънко пересто облаче на намерението,разсече натежала от сънно желание мъгла,прегърна се с възторжена попътна вихрушка и се понесе надолу с щастливо объркана пясъчна буря.Летеше с прелъстителната лекота на губещ и тъкмо една мисъл щеше да стигне до него, когато се гмурна в зеления въздух на ябълковата корона.Прекършени цветове очертаваха траекторията на щастливото му падащо тяло,но така е с всички тела, които падат в ябълкови дървета, размисли Наско Х.

Той бе почти готов да разбере мисълта отпреди малко, когато ято светулки я отнесоха в пламтящите си колесници като отминаващ владетел.Наско Х.свистеше, фучеше,пареше и се разсипваше в зеления до тъмно въздух , когато съзря край себе си хиляди светещи точки.В ускорението на своята любов той не можа да разбере дали това са комети,остатъци от галактически кораби или обикновен космически прах.Точките припламваха,лутаха се, чертаеха съвършени и неправилни геометрии, сякаш небесен крояч взимаше мярка за пламтяща дреха на летящия човек.


bushmills
Loading..