PUSHKIN & PLYSHKIN
Бронзово дирижабълче с охлюви




Чугунената ръка със сребърна вратичка, бронзовото дирижабълче от охльови и гранитеното паве със стихове са единствените достоверни свидетелства, че Плаващия град е хвърлил котва в пристанището на Палермо преди 86 години, 4 месеца и 12 дни и е останал там докато и последните негови жители с пристъпи на епилептична любов не се излекуват напълно. В тефтерите на митницата е записано, че трите предмета представляват залог срещу който жителите на Плаващия град получават сол, прясно месо, вода и зеленчуци. Незаобиколимо условие е вещите да останат притежание на митническите власти, докато получените продукти не бъдат заплатени в общоприета, призната валута. Кай, откъде и защо Плаващия град се е появил в пристанището на Палермо разказва собственоръчно описаната от капитана на града Лукрецио Секула. За достоверността на написаното се е подписал собственоръчно. Ето и разказа:

ПЛАВАЩИЯТ ГРАД И СОЛЕНИТЕ БУКВИ НА ИСТОРИЯТА

Камбаната за отплаване удари малко преди разсъмване, в часа за произнасяне на несъществуващи думи. Плътният й звук проби леката мъгла над пристанището и не учуди никого. От месеци всички знаеха, че двама от жителите на града, Пепе Санчес и художника към съда Наско Х. , страдат от епилепсията на споделената любов. Бе въпрос единствено на време да се появи трети влюбен и да се наложи града да отплава в открито море. Последните дни насочиха подозренията, че това ще бъде или телеграфистът на митницата Лоренцо Лапорта, или търговецът на тютюн Бронислав Важеха. Виждаха ги да преминават без никаква сянка след себе си по слънчевия площад и да се изгубват в уличките, извеждащи към хълмовете над града, което бе сигурен знак за жителите на града, че трябва да приготвят къщите си за дълъг път. Предвидливите слязоха в зимниците и смазаха тежките скрипци на котвите. Други проснаха във вътрешните дворове щормовите платна и се заеха с подшиване на протритите от въжетата места. Трети извадиха планшетите с карти за плаване към земи за забравяне и се вгледаха в тях с невиждащи очи.

Никой не очакваше пътуващия проповедник Джордж Хоразиус да бъде причина за спешното вдигане на котви. Бе пристигнал във Валпарайсо преди месец и със съмнителен успех излагаше учението си за безприципната честност пред дремещите слушатели в приюта за бедни. Докато в един от следобед, така удобен за броене на глухарчета, не видя Далайла, нямата билетопродавачка на градската зоологическа градина, да пресича улицата пред кафенето на пансиона „ Старата копринена фабрика”. Носеше рокля на макове и имаше тяло за божие оправдание. Погледът му се превърна в бистросин вятър, който се завихри над дремещото пристанище, вдигна се към белите облаци, събра влага и сила, сниши се за миг над хълмовете и стремглаво се спусна надолу , за да отнесе маковете на роклята й в шепа, без да забележи, че върху всяко едно листата йм тя бе написала пътуващото му име.

Предишният път, когато във Валпарайсо имаше трима щастливо влюбени, града и къщите плаваха над четири месеца и хвърлиха котви едва пред Истанбул. Там, невидими за жителите и открити за постоянния вятър над Босфора прекараха 2 години, 3 месеца и 14 дни, докато пощальонът Ернесто Вилар и неговата годеница Мерседес най-накрая се научиха да понасят споделената любов без желание за самоубийство. Едва след това бе възможно отново да се върнат невъзможно назад в родното си място до звука на камбаната тази сутрин.

Старата градска легенда разказваше, че присъствието на три двойки влюбени превръща останалите жители в сенки и единственото спасение е да преместят града на ново място до пълното излекуване на поне двама от заболелите. Някои от старците си пропомняха, че заради бордовия механик Койво Хиронен и прекрасната курва Долорес се бе наложило да прекарат в пристанището на Генуа цели 34 години, докато милостивата съдба не прекъсна любовната им история с удар с нож при сбиване в игра на зарове.

Те са върху плоските покриви на къщите си, по балконите с железни цветя, полускрити зад разветите завеси на прозорците. Някъде жените разтварят разноцветни чадъри от хартия, за да се предпазят от слънцето и от мисълта за летящи във въздуха макове. В утробата на къщата мъжете навиват дебелите въжета около скрипците, освобождават тежките метални противотежести, бавно започват да вдигат котвите, спуснати дълбоко в пръста. Градът леко се люшва и започва да се плъзга по склоновете на хълмовете към водата. Разнася се плясък, първата вълна се удря в защитната стена на пристанището и се връща укротена назад. След още няколко вълни всички къщи са във водата и очакват бялата ръка на съдбата да ги благослови в дългия им път. Непобедимата им армада се люлее във вятъра. Трюмовете им са пълни с осолено месо и ром. Знаят, че тръгват по дългия път към връщането и са спокойни. Дори Джордж Хоразиус е спокоен, но за първи път не знае защо. До него бялата Далайла знае защо, но пък никой не я е питал досега за това.

Те тръгват с лекия вятър на раздялата , а след тях бавно започват да се изписват солените букви на историята.


bushmills
Loading..